Първо е важно да разберем, че няма един правилен път, по който всички да вървим. Всеки от нас има индивидуални интереси и разбирания, и трябва да се стремим да познаваме себе си и да следваме това, което ни дава най-много радост и ни е приятно. За някои хора това ще е изследването на мислите, научаване на техники за промяна на вярвания и повтарящи се мисли; за други би било изучаването на тялото и чувствата; за трети - разбирането на останалите и света, чрез които също разбираме себе си. Обикновено духовният път до някаква степен включва всички тях.
Като напредваме по този път, въпросите и желанията ни се променят. В началото може би искаме да променим себе си и света, да имаме важна роля в напредъка на човечеството, да бъдем най-добрата версия на себе си и тн. По-нататък обаче разбираме, че истинското ни “Аз” вече е съвършено, и тогава нещата се обръщат към желание да се оставим на течението, не искаме вече толкова да контролираме нашите мисли, чувства и действия, а по-скоро да бъдем в настоящето.
Последната стъпка е разбирането, че няма “вътрешен” и “външен” свят - те са едно и се появяват тук, в Съзнанието. Тогава разбираме, че всеки един от нас се стреми към това разбиране, и всички вървим по един и същ безпътен път.
Важното е да знаем къде се намираме на този път, какви въпроси имаме, и кое ни дава най-много щастие. Следваме ли тези въпроси и това щастие, то ние постепенно ще стигнем до разбирането, че нашата същност е Любов. Колкото по-отрано се стремим да споделяме тази Любов, толкова по-директен ще е духовният ни път, и толкова по-верни на себе си ще бъдем във всяка ситуация.
За повече информация за различните нива на духовно развитие може да видите тази таблица.
За вдъхновение по отношение на въпроси, теми и методи, погленете тук.